През 1934 година Витоша е обявена за национален парк, а през 2000 - за природен. Площта на парка е 26 606 ха и включва два резервата - Бистришко бранище и Торфения резерват.

Бистришко бранище е с площ 1 061 ха. Основната цел на резервата е да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35 метра. През 1977 година Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на ЮНЕСКО "Човекът и биосферата".

Торфеният резерват е площ 1041 ха и включва торфищата във високите части на планината между върховете Ушите, Черната скала и Черни връх. Те са на възраст до 1500 години и на места торфеният слой достига дебелина 60 см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В местност Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.

Витоша е любимо място за разходка на софиянци. На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Около 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината. До 1500-1700 метра надморска височина е поясът на широколистните гори, а над него до 1900 метра е царството на иглолистните. По-нагоре, в субалпийския пояс, господари са боровинките, алпийските треви и хвойната.
През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя – камбанки, иглики, минзухари, омайничета и теменужки, лютичета и много други. 52 вида растения, разпространени на територията на Витоша, попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петнистата тинтява, наваличето, планинският божур (витошкото лале), жълтият планински крем, петровият кръст, насекомоядната кръглолистна росянка, златистата кандилка и др.

Въпреки че планината е толкова „цивилизована”, животинският свят е богат. Установени са 1800 вида безгрънбачни, 10 вида земноводни, 12 влечуги и над 200 вида птици. В горите от север има сърни, благородни елени, елени лопатари, а по южните склонове – и лисици, диви свине, както и ограничен брой мечки.

В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. В парка са прокарани над 250 км алеи. Изградени са 6 ски писти с дължина 13.6 км, 2 кабинкови ( Княжево-вр. Копитото не функционира ) и 4 седалкови въжени линии, 7 стационарни ски влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

За Витоша е писано много, с възхищение и респект! Въпреки това, посещавайки я, всеки път откриваме нещо ново и непознато.
 
Най-дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води и близостта до столицата обясняват интересът към нея. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов.

Днес планината се радва на най-големия поток от туристи в нашата страна.